Кои сме ние ?

Съосновател

Иво Желев

Зодия Лъв. Лесно се разделя с вещите и не се привързва към тях. За него са безценни хората. Обича да се губи в града. Последните три години се изгуби в Париж. Завършва Национална академия за театър и кино в София. Работи всичко онова, което му е любопитно и съдържателно. Актьор с роли в късометражни и пълнометражни игрални филми.

С отличимо присъствие според близките и семейството му.

Проявите на човешката глупост го плашат най-много. Готов е да се бори до край за мечтите си. За щастие познава няколко хора, които са готови за същото. Интелект, искреност, упоритост – това съчетание и надеждата да октрие същата комбинация в другите хора го доведе до желанието да създаде фестивал на българското кино в града, където живее – витрината на Европа. Пренасянето на филми по-леко ли е отколкото театрални декори? Времето ще покаже…

Съосновател

Елеонора Пенчева

Завършила социална икономика в Хамбург, Елеонора днес работи като специалист в сферата на “Global Mobility” в международна консултантска компания в Париж. Любопитна и обичаща риска, тя посреща предизвикателствата със широко отворени очи, виждайки в тях неповторими възможности за личностно развитие.

Основната цел на нейното участие в кинофестивала e желанието и за популяризиране на талантлива България и българското кино изкуство във Франция, ценител на висока куптура и изкуство.

Съосновател

Десислава Миланова

Казва се Десислава, но френските и приятели я наричат „Дес“. Етнолог, превърнал се в автор, актриса и режисьор, наскоро завършила втората си пиеса (наградена от театър „София“ през януари 2017).

В момента подготвя постановката си „Espace Temps“, чиято премиера е предвидена за парижкия сезон 2017/18. Основател и артистичен директор на компанията „New Parisian Drama“, Десислава се занимава със създаването и подпомагането на различни проекти в областта на сценичните и визуални изкуства, привилегировайки културния обмен между Франция и България. Фестивалът попада директно в полето й на дейност заради възможността, която ще даде на българските творци да се срещнат с една нова публика – френската.

Съосновател

Цветелина Ковачева

Цветелина участва като прес аташе в проекта за фестивал на българското кино. Тя се включи в организацията на това събитие, защото би искала да допринесе за популяризирането на българското кино в чужбина.

Мисли че в България има много талантливи артисти и стойностни кинопродукции, достойни за световните екрани.

Работи в сферата на маркетинга. В свободното си време обича да пътува, да ходи на кино, театър, както и да общува с хора от различни култури.

Съосновател

Боряна Янева

Напълно възможно е още на шест месечна възраст, животът на Боряна да се e завъртял по безкрайната спирала на приключенията и крайностите.

Боряна е родена в напълно обикновено и традиционно българско семейство. Малко след раждането й, родителите и заминават да работят в Алжир и я вземат в една малка кошница, с останалите багажи.  На девет годишна възраст, тя за първи път прекрачва прага на училищните врати, като в междучасията обича да се усамотява и тайно да яде бонбони скрита между клоновете на едно дърво в двора.

23 години по-късно, Боряна не обича вече бонбоните и вече работи в „сериозната“ банкова сфера в Париж, като Дигитален проджект мениджър. Въпреки това, тя дълбоко в себе си остава същото онова малко момиченце, което си задава въпроси като например защо не е добре да се похапва нощем след като лампичката в хладилника винаги е включена.

Участието й във фестивала на българското кино е начин, отново да приеме предизвикателството да живее в нови крайности и да покаже на френската публика таланта, културата, динамизма и визията на едно младо и променящо се българско общество, което макар и различно е много близко до френското.

Съосновател

Велина Терзиева

Студентка, кинолюбител, спортист, мечтател.

За нея животът е едно фантастично пътуване. Нейният път я отвежда във Франция, след гимназията, където учи киноизкуство…Що за идея, идваща от човек, чиито живот в последните години беше доминират от спортното ориентиране! Кой би повярвал ?

И ето, че днес, вече Магистър в Нормандия, все още живее между реалността и фикцията. Колкото повече времето минава, толкова по-необходимо и се струва да покаже, че дори в малката България, загубена на Балканите, има талантливи хора, които заслужават да бъдат познати от света.